Зигмунд Фройд публикува „Тълкуване на сънищата“ в края на XIX век. Книгата става влиятелна част от историята на психоанализата, но идеите в нея не бива да се приемат като установени научни закони за всеки сън.
Явно и скрито съдържание
Фройд различава явното съдържание на съня — запомнения сюжет и образи — от предполагаемото скрито съдържание, което според него изразява прикрити желания и конфликти. Той нарича „работа на съня“ процеса, чрез който тези значения се преобразуват в образи и сюжет.
Сред описаните от него похвати са сгъстяването, при което един образ събира няколко асоциации, и изместването, при което важността се прехвърля от един елемент към друг. Това са понятия от теорията на Фройд, а не доказани механизми, които задължително обясняват всеки сън.
Сънят като изпълнение на желание
Фройд смята, че сънят изпълнява желание, включително когато е неприятен или тревожен. Това е централна, но спорна част от възгледите му. Сънищата след травматично преживяване, например, не винаги се вписват лесно в подобно обяснение; самият Фройд преразглежда част от идеите си в по-късните си трудове.
Съвременните изследвания не установяват единна функция на сънищата или универсален речник, в който всеки образ има неизменно значение. Затова фройдисткото тълкуване е полезно преди всичко като исторически подход към вътрешния живот, а не като надежден начин да се предсказват събития или да се поставят заключения за характера.
Как да мислите за конкретен сън
Ако искате да разгледате съня си през тази перспектива, обърнете внимание на личните си асоциации и на чувството, което е оставил. Попитайте се какво ви напомня образът в настоящия ви живот, без да приемате, че има едно скрито значение, валидно за всички.