Карл Густав Юнг е близък сътрудник на Зигмунд Фройд, преди двамата да се разделят през 1913 г. Разногласията им са и теоретични: Юнг не приема, че сънищата и психиката могат да бъдат обяснени единствено чрез потиснати желания.
Колективното несъзнавано
Юнг различава личното несъзнавано, свързано с индивидуалния опит, от предполагаем по-дълбок пласт, общ за човечеството. Той го нарича колективно несъзнавано. Като подкрепа за идеята си посочва сходни образи и сюжети в митове и разкази от различни култури.
Това е част от неговата теоретична система, а не установен научен факт. Сходството между разкази само по себе си не доказва, че хората споделят общ набор от вродени символи.
Архетипите
Юнг нарича архетипи повтарящи се мотиви и фигури, които според него оформят човешкото въображение. Сред понятията му са:
- Сянката — образ на качества, които човек трудно приема в себе си.
- Анима и анимус — понятията на Юнг за женския и мъжкия аспекти в психиката; днес те се разглеждат като част от историческия контекст на теорията му.
- Мъдрият старец — фигура, свързана в юнгианското тълкуване със знание или напътствие.
- Персона — образът или ролята, която човек представя пред другите.
Юнг подчертава, че архетипът не е непременно готов, еднакъв образ. Конкретното му съдържание според него се оформя чрез личния опит и културата.
Как Юнг тълкува сънищата
В юнгианския подход сънят се разглежда като образен материал, който се свързва с будния живот, а не като послание с предварително зададен код. Значението на образа се търси чрез асоциациите на сънуващия и контекста на съня.
Този подход може да бъде начин за размисъл, но не доказва какво мисли или чувства човек. Ако ви е сънуван преследвач, например, не приемайте автоматично, че той представлява конкретен човек или скрит аспект от характера ви. По-полезно е да се запитате какво сте почувствали в съня и дали нещо в настоящия ви живот ви напомня за тази ситуация.